Защита на мира в Европа

За първи път досега, на 4 март 2022 г., само дни след началото на руското нашествие, ЕС приведе в действие Директивата за временната закрила. Украинските бежанци получиха права в рамките на ЕС, включително разрешения за пребиваване, достъп до пазара на труда, жилищно настаняване, медицински грижи и, което е най-важно, образование за децата. 

Гражданите на държавите — членки на ЕС приеха в домовете и сърцата си милиони украински бежанци от войната, като в Съюза бе предложена временна закрила на близо четири милиона души. 

В цифри

Благодарение на ЕС и други донори

Подкрепа за бежанците, бягащи от войната

Инициативите CARE („Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа“ и „Гъвкава помощ за териториите“) въведоха широки възможности за гъвкавост в политиката на сближаване, позволявайки препрограмиране на до 17 милиарда евро от неразпределените средства за периода 2014—2020 г. в подкрепа на хората, бягащи от руското нашествие.

Механизъм за гражданска защита на Съюза

Чрез задействането на Механизма за гражданска защита на Съюза ЕС ефективно насочи помощ към Украйна от всички 27 държави от ЕС, както и от Исландия, Северна Македония, Норвегия, Сърбия и Турция. 

Коридорите на солидарността между ЕС и Украйна улесниха износа на 49 милиона тона украински селскостопански продукти. Тези жизненоважни коридори гарантират не само износа на селскостопански стоки, но и вноса на необходими продукти. Общата стойност на търговията, реализирана чрез този коридор, се оценява на около 99 милиарда евро. 

През февруари 2023 г. бе подписан важен пакт между Комисията и Украйна, с който Украйна беше асоциирана към програма „Единен пазар“ — начинание, целящо улесняване на достъпа до пазара, насърчаване на благоприятна бизнес среда и стимулиране на дългосрочен устойчив растеж.

Ядрена безопасност

Тъй като Русия продължава да излага на риск гражданските ядрени инсталации, ЕС предостави на Украйна над 54,8 милиона евро под формата на материална помощ, свързана с ядрената безопасност, от стратегическия резерв rescEU, например за възстановяване на оборудване и лаборатории.

Енергетика

В отговор на настойчивите атаки на Русия срещу енергийната инфраструктура на Украйна бързо бяха предприети спешни мерки. Още в началото на войната ЕС предприе решителни стъпки за стабилизиране на електроенергийните системи на Украйна и Молдова, като синхронизира електроенергийните им мрежи с континенталната европейска мрежа.

Далекосъобщителни услуги

Европейската комисия проведе успешни преговори с телекомуникационните оператори от ЕС и Украйна, за да се позволи на украинските бежанци да използват мобилните си телефони с минимални или никакви такси за роуминг за период от три месеца. Освен че направи роуминга достъпен, ЕС раздаде 2,5 милиона SIM карти на украинци, търсещи убежище, и създаде точки за безжичен интернет на граничните пунктове и в местата за настаняване.

Помощ за Украйна да се защитава

Европейският механизъм за подкрепа на мира с финансиране в размер на 5,6 милиарда евро даде възможност за доставка на танкове, хеликоптери, системи за въздушна отбрана, ракети и боеприпаси.

В рамките на военната мисия на Европейския съюз за предоставяне на помощ в подкрепа на Украйна бяха обучени повече от 25 000 украински войници. Вървим уверено към целта за пълно обучение на 30 000 украински войници до края на годината.

През юли 2023 г. влезе в сила Актът в подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP). В този регламент ще бъдат предвидени конкретни, целенасочени мерки за стимулиране на производството и гарантиране на сигурни доставки на боеприпаси в Европа.

ЕС укрепи киберустойчивостта на Украйна с инвестиции в размер на 10 милиона евро за оборудване, софтуер и друга свързана с тях подкрепа.

Понастоящем Главната прокуратура на Украйна разследва над 100 000 случая на предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството, които се считат за най-тежките нарушения на международното право. ЕС се ангажира да подкрепя разследването и наказателното преследване на тези престъпления с оглед на нарастващия брой доказателства.

ЕС отделя 7,5 милиона евро за подпомагане на разследванията от Международния наказателен съд на военните престъпления, извършени от Русия. Комисията също така подкрепи създаването на Международния център за наказателно преследване на престъплението агресия срещу Украйна. Центърът, който започна работа през юли 2023 г., подкрепя и засилва текущите и бъдещите разследвания на престъплението агресия и допринася за обмена и анализа на доказателствата, събрани от началото на руската агресия.

11 пакета тежки санкции срещу Русия са приети от ЕС

Тези санкции са насочени към устоите на руската икономика, като я лишават от ключови технологии и пазари и сериозно възпрепятстват способността на Кремъл да финансира и провежда войната. 

ЕС прие санкции и срещу Беларус в отговор на участието на страната в нахлуването в Украйна. Иран също бе санкциониран във връзка с производството и доставката на безпилотни летателни апарати, използвани за нападения срещу Украйна. Освен това ЕС въведе строга клауза за недопускане на заобикалянето, която забранява на гражданите или предприятията от ЕС съзнателно и умишлено да заобикалят санкциите.

Бъдещето на Украйна е в Европейския съюз. Този ангажимент беше потвърден по време на първата по рода си среща между колегиума на членовете на Комисията и правителството на Украйна и на срещата на върха ЕС-Украйна през февруари 2023 г. През юни 2022 г. Украйна получи статут на страна кандидатка, при условие че извърши ключови реформи. Украйна постигна напредък по необходимите стъпки за реформи, очертани в становището на Комисията относно кандидатурата на Украйна за членство в ЕС. 

Въпреки продължаващата война ЕС вече работи за полагане на основите на възстановяването на Украйна, а започнаха и международни усилия в тази насока. 

Шоковите вълни, предизвикани от агресивната война на Путин, незабавно достигнаха до нашите шест партньори от Западните Балкани. Предоставихме на Западните Балкани същите мерки за солидарност, които предприехме в рамките на нашия Съюз. През декември 2022 г. се състоя историческа среща на високо равнище между ЕС и Западните Балкани, която за първи път се проведе в региона. През юни 2023 г. председателят Фон дер Лайен представи нов план за растеж за Западните Балкани. 

Налице е и засилване на сътрудничеството в областта на отбраната в ЕС. На референдум на 1 юни 2022 г. датските гласоподаватели подкрепиха присъединяването на Дания към общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, като сложиха край на 30-годишната клауза за неучастие на Дания в европейското сътрудничество в областта на отбраната. 

От 2021 г. насам Комисията стартира и изпълнява Европейския фонд за отбрана (ЕФО). Досега проекти са получили над 3 милиарда евро — инвестиция в отбранителни технологии и системи на утрешния ден. През 2023 г. ЕФО ще финансира с още 1,2 милиарда евро проекти в ключови области на отбраната, като например осведоменост за ситуацията в космоса, противодействие на свръхзвукови ракети и разработване на прототип на европейска патрулна корвета. 

^{Отказ от отговорност: Данните на тази страница са актуализирани за последен път на 8 септември 2023 г.}