Пандемията от коронавирус доказа ползите от цифровизацията в нашето ежедневие и защо ориентираният към човека цифров преход в Европа е правилният път напред. Този преход е основата, върху която стоят четирите стълба на цифровото десетилетие на Европа:
- даване на възможност на гражданите да придобият цифрови умения
- цифровизиране на предприятията
- цифровизиране на обществените услуги
- укрепване на цифровата инфраструктура
В крайна сметка свободата на трансграничните контакти с приятели и семейства трябва да бъде право, а не привилегия. Ето защо през януари 2022 г. Комисията предложи проект за декларация относно европейските цифрови права и принципи. Настоящото предложение следва редица важни законодателни актове на ЕС, които допринасят за изграждане на по-безопасно и по-свободно цифрово пространство в Европа и извън нея и имат за цел да защитават нашите основни права и данни.
През април 2021 г. Комисията публикува своя очакван с голям интерес проект на законoдателния акт за изкуствения интелект (ИИ). Това е най-ориентираният към бъдещето опит в света за регулиране на технологиите за ИИ, като определя основан на риска междусекторен регулаторен подход за използването на системи с ИИ в целия ЕС и неговия единен пазар.
Неговата цел е правилата за ИИ да станат съгласувани в целия ЕС и по този начин да се гарантира правна сигурност, да се насърчат инвестициите и иновациите в ИИ и да се изгради обществено доверие, че системите с ИИ се използват по начини, които зачитат европейските ценности и основните права.
През есента на 2021 г. Комисията, заедно с Европейския парламент и Съвета, постигна съгласие по Акта за управление на данните, който повишава доверието в обмена на данни. През февруари 2022 г. той беше допълнен от предложение за законодателен акт за данните, в който се определят нови правила за това кой може да използва и да има достъп до генерираните в ЕС данни във всички икономически сектори. Комисията също така създава общи европейски пространства за данни в стратегически области с участието на частни и публични участници.
През март 2022 г. ЕС постигна важно споразумение относно законодателния акт за цифровите пазари, с който се регулират дейностите на големите цифрови платформи или „пазачите на информационния вход“, за да се гарантира, че европейският цифров единен пазар е отворен и справедлив.
Тези пазачи на информационния вход ще подлежат на редица ясно определени задължения и забрани, които възпрепятстват големите цифрови дружества да злоупотребяват със своята пазарна мощ и позволяват на нови участници да навлязат на пазара. Със законодателния акт за цифровите пазари Комисията ще бъде първият в света правоприлагащ орган по отношение на регулирането на пазара на големите технологични дружества, като ще бъдат обхванати множество практики и цифрови услуги.
През април 2022 г. беше постигнато друго важно споразумение относно законодателния акт за цифровите услуги — първия в световен мащаб в областта на цифровото регулиране. Този акт следва принципа, че това, което е незаконно офлайн, трябва да бъде незаконно и онлайн: много големите онлайн платформи и търсачки ще трябва да защитават своите ползватели от незаконно съдържание, стоки и услуги. Освен това от онлайн платформите и търсачките ще се изисква да оценяват и смекчават вредите в по-общ план, които техните дейности и алгоритми могат да причинят на основните права, благосъстоянието на децата и гражданския дебат.
Както законодателният акт за цифровите пазари, така и законодателният акт за цифровите услуги ще влязат в сила тази година и ще се прилагат през 2023 г.
Предложението за европейски законодателен акт за интегралните схеми, прието от Комисията през февруари 2022 г., е водещ проект за цифровата трансформация на ЕС.
Няма цифрово бъдеще без интегрални схеми. Те се намират в нашите телефони, компютри, автомобили, медицински изделия и всички свързани устройства.
Продължаващите смущения във веригата на доставки, причинени от пандемията, засилиха необходимостта от инвестиции: Трябва да върнем Европа на челното място в проектирането и производството на полупроводници.
През януари 2021 г. Комисията и Европейската централна банка се споразумяха да работят заедно за проучване на вариантите за дизайн и регулаторните последици, свързани с цифровото евро. Цифровата форма на пари на централната банка би предоставила по-голям избор на потребителите и предприятията в ситуации, в които физическите парични средства в брой не могат да бъдат използвани. Цифровото евро ще допълни парите в брой и ще отговори на новите нужди от плащания по света.
ЕС е и първият регулатор в света, който защитава своите граждани от някои рискове, свързани с инвестициите в криптоактиви, в опит да се запази финансовата стабилност, като същевременно се даде възможност за иновации в сектора. През юни 2022 г. съзаконодателите на ЕС постигнаха историческо споразумение по предложения от Комисията Регламент относно пазарите на криптоактиви.
Междувременно космическата програма на ЕС вече предоставя ценни данни и услуги за широк спектър от ежедневни приложения — от подпомагане на транспорта и персоналната навигация до осигуряване на прецизно земеделие и предоставяне на решения във връзка с изменението на климата. През февруари 2022 г. Европейската комисия предложи нови две водещи инициативи, за да стимулира спътниковата сигурна свързаност и управлението на космическия трафик.
Съветът по търговия и технологии ЕС—САЩ, създаден през юни 2021 г., предлага ефективна платформа за координиране на подходите и задълбочаване на сътрудничеството по ключови цифрови, технологични, икономически и търговски въпроси.
Обявени бяха нови инициативи в областта на веригите на доставки, продоволствената сигурност, нововъзникващите технологии, цифровата инфраструктура и търговията. Тези инициативи ще:
- укрепят нашите общи демократични ценности
- засилят трансатлантическата конкурентоспособност в световен мащаб
- бъдат от полза за работниците и семействата от двете страни на Атлантическия океан
- оформят глобалния цифров и технологичен преход
Европейският съюз работи и с други единомислещи партньори по света за оформяне на световните правила в цифровата сфера. Подобряваме отношенията в цифровата сфера с ключови партньори, за да определяме правилата за цифрова търговия, като свързваме това с прогнозите за нашите вътрешни реформи. На срещата на високо равнище ЕС-Япония през май 2022 г. бе сключено цифрово партньорство с Япония, подобни преговори се провеждат със Сингапур и Южна Корея.
„Хоризонт Европа“ е най-голямата транснационална програма за научни изследвания и иновации в света с финансиране в размер на 95,5 милиарда евро за периода до 2027 г.
В рамките на тази водеща програма Комисията създаде Европейския съвет по иновациите в подкрепа на промените в иновациите през целия жизнен цикъл.
Междувременно новата европейска програма за иновации бе приета през юли 2022 г. и включваше пет основни водещи програми, които да превърнат ЕС в световен лидер в областта на дълбоките иновации.
Тя има потенциала да мобилизира около 45 милиарда евро от частни институционални инвеститори в подкрепа на разрастващите се предприятия. Освен това в рамките на програмата ще бъде създадена програма за обучение на 1 милион души в умения в областта на дълбоките технологии.
Комисията също така повишава усилията си за новаторски проекти в областта на екологосъобразните технологии със стартирането на „Катализатор за революционна енергия“ — ново партньорство, насочено към стимулиране и увеличаване на инвестициите в базирани в ЕС проекти с голямо въздействие в сферата на ключовите технологии в областта на климата (зелен водород, устойчиви авиационни горива, директно улавяне от въздуха и дългосрочно акумулиране на енергия). Партньорството стартира по време на COP-26 и има потенциала да мобилизира до 840 милиона евро до 2026 г.
